Мълчанието ми -
камина за
непокълнат вик. Скрит огън,
стичащ се
по пръстите
на тихата
луна.
Кърви дъжда.
И котката
ме гледа
остро,
недоспало.
А в устните ми
стене
тишина.
Виж,ако можех да ти обесня ,щях да го направя:)Не ,че се смятам за необяснима:)
Просто...това са образи в душата ,който изливам от себе си...
Благодаря ти!
И аз ти се усмихвам:)))