автор: daniele

Няма мрак-просто Луната
В очите ти сякаш заспа..

И нито звук - Тишината
В сърцето ти своята музика вля!
Когато душата сред звездите
Лудува,
Аз викам те-спомен или сън несънуван.
Ехото съдбата ми с твоето име
Римува...
Аз чакам те - на безверието ми край дълго жадуван.