автор: yellow_crane

История стара и толкоз позната -
жената на моя приятел е тази,
в която съм влюбен.
По нея копнея, по нея линея,
предател да бъда обаче не смея.
И ето я мойта дилема трагична,
макар че на Хамлет аз не приличам:
Дали да си остана с любовта платонична
или да загубя приятеля стар,
а после да пия любовен нектар?
Тези сметки са съвсем без кръчмар,
защото се знае, че мойта любима
за мене нехае,
и даже една позната я чула,
да казва за мен, че кръгла съм нула.
Но аз не унивам и си повтарям:
Нали затова пиша сега тези слова,
защото си мисля,
че мойта тетрадка и мойта писалка
съдържат ключа от онази ключалка,
зад която се крие онова чудо на чудесата,
на мен, уви, съвсем непознато,
което аз търся като свят благослов
и което се казва Споделена Любов.