На fightingone и Бойко Борисов
"В СЛУЧАЙ НА СПЕШНОСТ СТРОШИ СТЪКЛОТО С ЧУК!"
Така пише върху стикера,
който турския производител на немския автобус,
закупен от столичната община за все по-многобройните
столични граждани, е поставил на съответното място
на чист български.
Но когато поглеждам в посоката, която е указана със стрелка,
вместо животоспасяващия чук, с който някой известен
с ковашките си умения столичанин ще разбие стъклото
в случай на спешност, виждам само спомена за него
и скобата, която го е прегръщала.
И така, чукът липсва! Чукът го няма
и това всъщност е драма голяма!
Тук римата ми избяга, защото този чук
ме запраща директно в прозата,
в която пропадам ежедневно
поради липсващи канализационни решетки,
липсващи улични лампи, липсващи пари,
липсващи отговорности, съвести,
очи, уши, уста, сърца, умове, ръце, души,
липсващи…
Прекъсвам свойта тирада, защото си удрям
главата в компостьора, при поредната ловка маневра
на шофьора, в чийто куфар с инструменти
най-вероятно подрънква въпросния чук.
А това ме подсеща да проявя гражданското си чувство
под формата на писмено предложение до съответните власти
за актуализация на надписа върху стикера,
който турския производител на немския автобус,
закупен от столичната община за все по-многобройните
столични граждани, ще постави на съответното място
на чист български, а именно:
"В СЛУЧАЙ НА СПЕШНОСТ ПОРАДИ ЛИПСА НА ЧУК
СТРОШИ СТЪКЛОТО С ЮМРУК!"