Не му достигна смелост за сълзи,
за някакво приемливо сбогуване
и да затвори входните врати.
Дочувам самотата как говори
с вятъра от неговите стъпки,
как събира късове посоки
останали без път и главни роли,
сред лишени от очакване декори.
А някакъв внезапен нощен дъжд
с плача си връща спомена
за някогашния смел и влюбен мъж.
06.11.2005