автор: sashtata

Премери мислите ми като нова дреха.
Казах ти…Не са за теб кроени.
Кроя ги да обличам в мене световете,
но нещо мерките са май сгрешени…
И пак размахвам ножицата-страхове.
Нишка вяра в надеждата си вдявам.
Подреждам спомени в изтънчено бие.
Сребрист тигел накрая да прокарам.
Но как ми пречат тези пъстри ветрове!
От твойте устни ли са дързост пили?
Разрошват мисли наредени уж добре,
събуждат въглени, пътеки прогорили.
И кройките разбъркват, и конците.
За миг заплитат ме на шарени вълма.
И ето на - изгубиха се ножиците.
Но виж! По мярка всичко е сега!