Един жребец
със огнени копита
рие срещу мен
и се опитва
да прегази
крехките ми чувства.
Нахраних го
с илюзии зелени,
добавих стръкче
лудо нетърпение,
с устните си -
глътчица копнеж.
Припомних му,
че е домашен кон
и го отпратих.
Да ми гони вятъра.