 |  Тя не знаеше нищо за него. Нищо. Само усещаше присъствието и топлината му. Светлината прогонваща мрака. Протягаше ръце и се сгряваше. Ден след ден. Не се замисляше защо и как гори. Кой поддържа този Огън. Беше уютно. Беше приятно. Беше упойващо...
С часове се взираше в пламъците. Така буйни, така красиви, така различни. А те се извиваха, танцуваха, рисуваха картини. Бяха като отражение на мислите и. Намираше отговори в образите, в историите които разказваха. Понякога се превръщаха в Ангели и шептяха нежно за вярата, за надеждата, за хармонията. Разказваха приказки за красотата. Галеха душата и с присъствието си. Понякога се превръщаха в Демони. Протягаха огнените си пръсти към нея и заплашваха да я погълнат. Виждаше в тях най страшните си стахове. Показваха и миналите грешки, бъдещите разочарования, несбъднатите желания. Плашеха я и тя се отдръпваше. Но там... Далеч от Огъня беше студено. Тъмно. После пак се раждаха прекрасните създания. Викаха я. Зовяха я да дойде и да се слее с тях. Да ги приеме в себе си. Да се разтвори във времето.
Веднъж опита. Не устоя на порива. Пламъците бяха по-големи отвсякога. Сякаш се любеха с някого. Красотата примамваше така изкусително. Малко остана да я погълнат, но точно преди да направи последната, фаталната крачка, от Огъня изхвърча демон. Опари я. Тя се стресна и успя да се дръпне навреме.
После нещо стана. Огънят затихна. Не примамваше. Не плашеше. Остана само жар. Още топлеше, но я нямаше светлината... картините... Уплаши се да не угасне съвсем. Повъртя се объркано. После малко страхливо разрови пеплта. Намери живо въгленче. Сложи тресчица и подухна, както бе чувала че се прави. Появи се пламъче. Едно такова мъничко, колебливо... Оглеждаше се и се чудеше дали да порасне. Видя я и се превърна в усмивка. Тя му отвърна. После попита:
- Гладно ли си?
То кимна.
- Сега... Вземи! Искам да пораснеш. Ти искаш ли?
Кимна отново. Загриза лакомо дръвчето и повика и други пламъчета. Заиграха се. Растяха и ставаха все повече и повече. Превърнаха се в Огъня който помнеше. Огъня който и беше нужен. С него се върна и приятното чувство.
Гледаше тихо отстрани, протегнала ръце към топлината. Прошепна...
- Гори! Гори... Радвай със себе си, всеки който протегне ръце към теб. Осветявай мрака в душите. Рисувай картините. Разказвай приказките. Припомни ни мечтите, за да ги следваме. Показвай страховете. Нека придобият лице. Нека ги виждаме, за да можем да се преборим с тях. Лекувайте пламъци. Аз съм тук. Достатъчно близо, за да ви храня и достатъчно далеч, за да не изгоря...
Пламъците отразиха усмивката и. Хвърлиха сенки по лицето и. Разказаха и древна история за ревността, за един друг Огън, на едно друго място, в едно друго време. И подхаванаха следваща история... Сякаш притежаваха паметта на всички ония които са погълнали с времето... Сякаш преливаха от бъдещето... Смесваха реалното и измисленото... Трептяха копнежно... Вилнееха... Живееха свой живот...
Тя така и не разбра Огъня...
А може би го разбра...
Кой знае...
Дойдоха хора привлечени от топлината и светлината. Те също носеха храна. Търсеха отговори при вълшебния Огън. Слагаха дръвче или дори по големи неща и тълкувха играта на пламъците. Някои се стопляха и отминаваха. Други оставаха за по-дълго омаяни от картините.
Тя стоеше там и поддържаше стихията. Ден след ден. Година след година. Остаря. Започна да се уморява. Ставаше все по трудно да намира храна за пламъците. А те поглъщаха всичко и искаха още, и още, и още. Един ден не можа да донесе нищо. Това което бяха донесли другите не стигаше. Беше уморена, а той беше толкова красив. Така буен и жив. "Не бива да умира. Не давам! Ще го нахраня със себе си..." Събра остатъка от силите си и пристъпи напред.
Пламъците я обгърнаха. Ангелите запяха нежно. Само за нея. Демоните се нахвърлиха да я сграбчат, но докоснеха ли я се превръщаха в искри. Излитаха в нощта и пареха всички наоколо.
Едно момиче тъкмо пристъпваше напред опиянено... демонче попадна върху сърцето му.
То не знаеше нищо за Огъня. Нищо. Само усещаше присъствието и топлината му. Светлината прогонваща мрака. От много време протягаше ръце и се сгряваше. Ден след ден. Не се замисляше защо и как гори. Кой поддържа този Огън. Беше уютно. Беше приятно. Беше упойващо...
03.11.2005
Публикувано от hixxtam на 05.11.2005 @ 17:17:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 322 четения | оценка няма |
показвания 40051
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Огънят и Момичето" | Вход | 9 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Огънят и Момичето
от Stif на 10.11.2005 @ 10:20:49
(Профил | Изпрати бележка) | | prekrasen raztvor na ogan i momi4e si zabarkala:))Upoqvach razkaz kato vino otlejalo.koeto taka se izla4va ot toplookoto momi4e s chrikota usmivka :D, Hubavo e da pomal4ich da pogledach oganq toplo i milo e usechtaneto,koeto te zaliva prisednal taka |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 10.11.2005 @ 21:46:09
(Профил | Изпрати бележка) | А ти си поет :-)))
Разбрал си ме...
Топло и мило е...
Благодаря!
|
]
Re: Огънят и Момичето
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 05.11.2005 @ 17:21:52
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/ | Природата на това момиче огъня между разрушителното и съзидателното то живее и твори с тях, то им дарява така, че да ги помири,
да ги приеме в себе си като същността с която тя се дарява и споделя, с която разбира и съществува.
Трудно ми е да определя жанра. Между приказка и импресия, философска притча и поетична проза.
Това е едно откровение с много символи и прочити.
Момичето прилича на теб. |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 02:04:32
(Профил | Изпрати бележка) | "Момичето прилича на теб. "
:-)))
Кое Момиче :-)
Кое от хилядите?
.........
Не може да се слееш с Огъня безнаказано.
Не може!
Освен...
Освен ако и ти не си изтъкан от пламъци.
Иска ми се да вярвам че някой ден, ще дойде онова различното... Огненото момиче. И тогава...
Всъшност... :-)))
Ти по-добре от мен ги умееш писанията за огнените момичета. Може би знаеш какво би станало "тогава"!?
Усмихвам ти се :-) и благодаря за коментара!
|
]
]
Re: Огънят и Момичето
от ESEN (z55@dir.bg) на 05.11.2005 @ 19:13:45
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Препрочитам го... и пак, и пак! Прекрасно е!
Този огън е толкова жив, толкова истински!
А момичето? Притварям очи и виждам теб! Красива! Силна! Поддържаща огъня! |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 01:58:23
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Миличка ЕСЕН!
Много отдавна се опитвам да го разбера.
Понякога ми се изплъзва.
Понякога успявам.
Понякога просто не знам :-)))
Но ми харесва да съм наоколо и да се топля.
Там където има Огън има живот.
А аз обичам Живота.
Благодаря ти за коментара и голяма усмивка за теб!
:-)))
|
]
Re: Огънят и Момичето
от angar на 05.11.2005 @ 20:20:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Удивително - колко красиво е написано! Истинското и вълшебното така са преплетени! Колко ли дълго си съзерцавала пламъците, та с такава фантазия да ги опишеш!
Идеята е великолепна! И ми напомня за разказа на Максим Горки "Сърцето на Данко"!
Но непременно ли всичко трябва да бъде толкова тъжно! Не е ли възможен и друг край? Исках момичето да бе останало живо! И да си намери нещо друго, което да го стопля! |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 01:27:07
(Профил | Изпрати бележка) | "непременно ли всичко трябва да бъде толкова тъжно! Не е ли възможен и друг край?"
..........................................
Като в просъница видя нещо изумително...
Старицата която до преди малко беше до нея, сега се виждаше вътре във Огъня. Нещо ставаше. Лицето и се променяше. Вместо да изгори, то се подмладяваше. Прегърбеното и тяло се изправи. Разпусна косите си и те придобиха блясък. Светеха... като обсипани със звездички.
Пламъците изгориха дрехите и там в средата на Огъня засия най-красивото създание което беше виждала. То се преливаше от една форма във друга... Обгръщаше и се сливаше. Любеха се със стихията. Със всичката страст събирана с годините. С всичката нежност на неизживените копнежи...
Гледаше омаяна. Без свян. Без вина. Без мисъл дори.
Почувства се нова, пречистена, вдъхновена.
Видя себе си там. Собственното си отражение. Без ограниченията на всички онези неща, които я правеха да е като другите. Без дрехите. Без грима. Видя се такава каквато трябва и може да бъде. Великолепна...
А после...
После утрото погали нежно очите и.
а тя... тя се зае да бъде
себе си...
...........................
Но кой всъшност може да каже кое е реалност и кое сън? Къде е границата? И дали е нужна?
Ти можеш ли?
:-)))
Благодаря ти, Ангар!
|
]
]
Re: Огънят и Момичето
от I_naistina на 06.11.2005 @ 01:27:19
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | А не)) По принцип не чета разкази в нет-а, защото ми се изморяват очите, но този го прочетох без да усетя направо... Много леко, много красиво... Хиляда асоциации... Хареса ми страшно!!
Поздравче!! |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 02:09:40
(Профил | Изпрати бележка) | Я виж ти!
Здравеййй!
Защо не спиш по нощите?
:-)))
Може би ти си Огненото мимиче?
.........
Благодаря ти за коментара, за оценката и ти се усмихвам. :-))) Драго ми е че намина. |
]
]
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 03:15:47
(Профил | Изпрати бележка) | :-)))
Ами не е лоша идея. Аз чета ;-)
Лека и на теб и нека е красив съня ти! |
]
Re: Огънят и Момичето
от libra на 06.11.2005 @ 05:35:24
(Профил | Изпрати бележка) | О, маи4ка, колко чудесен разказ си написала и колко мъдро ми звучи и колко дълга тема е и колко може да се говори, а колко е просто всичко и се изчерпва само с няколко думи: "или го има или го няма"
аз която наричам себе си, "движение в движението" така добре те разбирам какво искаш да кажеш..
докато четох написаното от теб се сетих за любимата ми английска поговорка " насила можеш да докараш коня до водата, но насила не можеш да го накараш да пие от нея"
божа работа и нека бъде волята му..
поздрави маи4ка за текста! |
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 09:47:46
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, libra!
Благодаря!
Знам че ме разбираш :-)))
Едно такова топличко става от това...
Гушшш |
]
Re: Огънят и Момичето
от libra на 06.11.2005 @ 10:21:23
(Профил | Изпрати бележка) | погали го от мен
за Силвестър става дума.. |
]
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 10:41:02
(Профил | Изпрати бележка) | Хахаха :-)))
Бих, libra. Бих ако можех!
Но той остана там. И е щастлив. И съм сигурна че знае че го обичам.
Ама си...
Как ме усмихваш :-))))))) |
]
Re: Огънят и Момичето
от libra на 06.11.2005 @ 12:41:06
(Профил | Изпрати бележка) | ми, такава съм си )
различна..
предсказуема и непредсказуема едновременно
харесвам те маи4ка
ама и ти ме усмихваш да знаеш ) |
]
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 09:54:57
(Профил | Изпрати бележка) | Иска ми се на мене :-)))
Кой може да разбере, Огъня!
Та той винаги е различен.
Не е по силите на само един човек.
Но това не е повод да се отказвме да опитваме, нали?
Благодаря ти за коментара!
Усмивка за теб :-) |
]
]
]
Re: Огънят и Момичето
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.11.2005 @ 09:58:38
(Профил | Изпрати бележка) | ми...
:-)))
Зарадва ме усмивката ти!
Благодаря, Marta! |
]
Re: Огънят и Момичето
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 24.01.2006 @ 20:42:16
(Профил | Изпрати бележка) | Жената е земя и огън.
Жената стъква огъня върху земята, която мъжът владее чрез плуга и ръцете си. Стъква огъня, ОТ който се ражда ДЕНЯТ. Денят, разбиран като начало, като изкуство, като песен и топлина.
Много често той има мъжко лице. Тъй както мъжко е името му - ДЕН. А тя му осигурява НОЩ за да свети над нея с утрото и залезите си, за да блести, за да пътува. Огънят е в НЕГО. Той е божествената искра, взета от нейните ръце, помислени и целувани като ръцете на БОГА.
Жената е преходна, но не и символите, които се раждат в устните и косите и. Дори когато нейната любов престане да буди утрото в очите и, дори и тогава тя ще намери сили да се жертвопринесе, за да оживее ТОЙ. Тя може да отстъпи мястото си, да потърси наслендничка, да закърми новата искра със собствените си сълзи. Тя може да се смее в косите на НОВАТА , да целува с нейните устни, да плаче с очите и, и да стъпва с босите и нози из жаравата на неговите сънище. Жената, която е станала огън, тя може всичко да даде, да озари и да прости.
Тя е тайнствената нестинарка, която събира в стъпките на своя танц върху огъня неговите разпиляващи се искри и после ги превръща в откос към небето.
И цялата тя е любов и любов ражда и ражда...дори когато той не знае това.
Кръгът е нейната стихия, той както неговата е мечът. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 824
ХуЛитери: 2
Всичко: 826
Онлайн сега:
