автор: sashtata

Да се заровиш в пъстрооките петунии на баба
и да усещаш как попива лятото във теб.
Да си слънчева хетера и в кърваво да страда
всяка вечер залезът, разделяйки се с теб.
Да си като луната хипнотична нощем
що омагьосва даже вълчата душа
и ни взривява с желание да я докоснем,
с обещания безмълвни за прокудена тъга.
А в утрото да си като росата среброока,
която с ласки мие нозете на деня.
Пеперудите да пият от душата ти дълбока
най-слънчевите багри за своите крила.
Да си мечтата бленувана и сбъдната
и да се сбъдват леко твоите мечти.
Със майчината вяра, неподкупната,
душата ми за теб наричане реди.