/на lo, която обича/
планински водопади
кристален звук лети
разбиват се прегради
така студено беше
вътре имаше огради
свистяха ветровете
яростни разрушаващи
камъните на омразата
с която ме храниха
и моята ярост
която убива я няма
няма ги оградите
водопади нежни
езера лилийни
бели цветя
в мен приютили
моите мъртви,
в мен живи
няма смърт
няма тъга
когато обичаш
всички са живи