автор: Bez_grim

Есента е дошла
и е пуснала своите щори,
и се мъчи зад тях
всички ни да затвори.
Ще изгони далече и лятото,
то ще хукне да гони
последното ято.
Аз ще седна на прага
на умиращо слънчево утро.
Ще затворя очи -
да не гледам как всичко ще рухне.
Като тежка лавина
върху мен ще се трупат листата.
На трупове ще приличат - без да викат.
Ще усетя всеобщото примирение на Природата.
Като вълк ще завие и вятъра.
Ще боли! Ще ми удрят шамари вълните...
Есента ще си среши косите
и ще иска да я харесам.
Ще се скрия на завет
в черупка от мида под пясъка.
Ще бучи във ушите ми трясъка
на разбито очакване
и нечакано щастие...
Есента е заключила
всички вратички за връщане.
Просто трябва да чакам,
без да знам до кога,
голямото птиче завръщане!