Заключих спомена за тебе,
но той и окован не мигна.
Река съм аз, ти още - хребет.
И няма как да те достигна.
Сърцето ми в неравен ритъм
запява щом нагоре свърна.
Напролет силна ще опитам
поне веднъж да те прегърна.
Тогава пак ако не мога,
а още силно те желая,
кълна се, хребет мой, във бога -
отдолу ще те подкопая.
Върху ми щом се сгромоляса
грамадата ти камениста,
ще я превърна в ситен пясък
и ще отмина. вечно чиста.