На една напълно хипотетична Малвина
От дърво съм издялан
малко грубо с теслата
и чворът в гърдите ми
бие стакато,
и когато ти кажа,
че обичам те вечно,
може да ти се стори
не много сърдечно.
Затова на носа ми
ти сложи си ръката,
за да усетиш,
че липсва лъжата.
Но ако това ти се струва недостатъчен тест,
(ето че вече ме обиждаш на чест)
аз за теб в огъня ще вляза тогава,
мигом ще се превърна в червена жарава.
Ти ще видиш тогава, че няма измама,
но и мен ще ме няма.
Мене вече ме няма...