автор: peri_pathetic

Някога ходех в един кръжок,
в който научих този урок:

"Ако някой от лудост обзет
иска да мине и за поет,
то в стиха му трябва да има
поне малко ритъм и рима."
Но ето че днеска ерзац като мен
разбира от един истински член
на някакво сдружение или съюз,
известен в квартала като Литпрофсъюз,
на естетика нова двата скрижала:
"Никакъв ритъм и никаква рима!
Ако случайно в стиха ви ги има,
то е не просто архаично,
а направо бездарно -
ще ви се смеят не тайно, а явно.
Думите просто пръснете в безреда,
поемите дълги по няколко реда -
това е напълно достатъчно
за да бъдете обявени,
дори и при липса на нужните гени,
за гении и членове на наш'та колегия.
От членския внос ще ви издигнем паметник -
от слонова кост!
А който се страхува от вечността,
нека знае, че има само "Тук" и "Сега",
и че всички ще станем пепел и прах
като тия бели листа, за които
утре ще получим субсидия
от Националния център за книгата."

Така че повтарям, за който е спал
и евентуално не ме е разбрал:
Никакви чекмеджета!
Само сега и само тук - пишете направо
за кофата за боклук!