автор: sradev

Чудно е как човек може да се среща с друг редица години, а въобще да не го познава.

Преди години срещнах съученичка от гимназията в барчето на изчислителният център, където работех. Тя беше завършила химия и работеше в съседния институт. Заговорихме се... и в същност се запознахме. Иначе в училището редките ни контакти бяха тук-таме шеги и закачки, беше повече затворена в себе си. А имала е и от рождение порок на сърцето, та често е отсъствувала. Не съм го забелязал тогава. Та в барчето се срещахме, припомняхме си училищните години, разговаряхме за работата и живота.

Един ден й казвам, че заминавам командировка в чужбина и ще се видиме следващата седмица.
- Следващата седмица не мога - ще съм на изследвания.
Върнах се от командировка, ден, два, три... седмица - няма я. Питам нейна колежка къде е.
- Нали знаеш - миналата седмица беше на операция, сърцето й не издържа, погребението беше завчера.

Бялисток
031105