Толкова си хубава, че даже
слънцето не иска да залязва.
То очите с огън ще накаже,
че видяха ангелската пазва.
С хълмовете, с нежната им крива,
и на всеки розовия връх.
Сякаш връхлетя ги със коприва
лодката на плавния ти дъх.
Как да го опиша урагана
дето се изви и ме отнесе?
От душата нищо не остана -
само тази непонятна песен.
Ала в слепотата тя ми стига.
Всекиму не дава бог прозрение:
Хубостта е като мъдрост в книга -
да четеш и все да си съмнение.