автор: roza1

Пренебрегвам дребните роли
в големи спектакли,
дъждовете през лятото,
когато е топло в душата ми
и живота катурнат
в безименни скатове.
Но дъгите мечтая,
дори и когато ги скриват ята.
Тогава съм птица-летя.
Тогава съм цялата в цвят и крила
и не искам да зная как и кога
ще окапят перата ми
и ще започне отново дъжда.
Печалните листи на късната есен
понякога плачат зад декора измислен,
но смехът им чудесен от вятър донесен
е моята песен в настоящата есен.

03.11.2005