На ГАЗ - Горьковский автомобильный завод
И аз копнея по кошутата,
но покрай мен минават само
маршрутките, наречени ГАЗели.
Да, много кучки ме наобикалят,
но аз ги отминавам със презрение.
Живея с хляб от хорските трапези
и докато в уличните локви се оглеждам,
мечтая за швейцарско поданство.
Как той ще ме съзре и ще ми каже
с бернски диалект:
"Ich liebe dich, mein Scharo!",
а аз ще го приветствам с весел лай:
"Вземи ме, господарю!"
Но вместо кръста на конфедерацията
съзирам кръста свой -
около мене се затяга примката
на родното ми "Зоомилосърдие"
и с ГАЗката към Ботевград пътувам,
и вместо в Стикс, завинаги във Сухата река
потъвам.