автор: starec

Пияниците в кръчмата квартална
живеят в своя паралелен свят.
И няма в него двойнственост астрална,
а всичко е възторг или пък яд.
С движения заучени разливат
ментетата с оскъдното мезе
и само ако влезе самодива
те стават със залитащи нозе.
А там, отвъд пресечката, нататък
човешката острилка се върти.
Задъхан, безпардонен, тъжно кратък
животът е след тези две врати.
И като сетни гении прозрели
безсмислието на света отвън,
те всеки ден превръщат във неделя
с клепалото на стъкления звън.
За тях един е ангелът - кръчмаря.
И с него хващат вечния облог:
Поръчката, която те повтарят,
не е ли всъщност милостта на бог?