автор: gumbert

Лицето си...
Лицето си потапям в твоите коси
със цвят на есенни
листа
и само от уханието им цял потръпвам.
Не мога да намеря думи за това което
вдишвам в твоите коси -
ухание, аромат, мирис ...
Не, нямам думи за това.
А после във зелените очи потъвам
бавно, бавно, бавно ...
загребвам от това зелено смокиново
сладко с върха на езика
и под клепачите ми е зелено.
Миглите ти галят ме, твоите дълги,
черни ресници,
притварят се и се разтварят
като паунова
опашка.
А после - устните ти ... с какво да ги сравня,
Защо да ги сравнявам!
Вкусът им е екстаз
от който ме
боли,
твърди отначало, после се разтварят като ягода
И сокът си изливат тези устни -
отровно-сладкия си
сок.
Езикът ми погалва зъбите сапфирени...
Целувката прилича
на умиране.
Шията защо е толкоз бяла,
Така че вече виждам
капчиците кръв
по нея...
След туй и аз ще мога да умра,
Защото най-съм се страхувал
от смъртта преди да ми
се случиш
ти