автор: azz

Набучвам думите си като ноти
в парченца аз,
а устните изброждат
хлътнатини, пропити от ухания.
Разтварям се в непокорени разстояния.
Изричам може би най- скрития си образ
и се разтапям в отпечатък. Невъзможна
в лимонената тръпка по платната.
Изцеждам всеки цвят от кожата си.
Всеки вятър
заклинам в стъпките си и го разпилявам
като жарава под нозете ти. До бяло цяла
по нотите си- вени се разливам,
а нощни пръсти
къс по къс до дъно ме изпиват.

В парченца безтегловност. И мелодия.