автор: dafna

Пътникът не иска да узнае края,
защото вярва, че го е написал вече.
Вместо очила той носи най-тъмното си сетиво
- съмнение
като бурен, отгледан във саксия.
Стъпките му сигурно тактуват
по линейния часовник
подредения финал.

Пътникът е беззащитна цел
на окопаните в условностите маски.
Не крие мръсния балтон,
проядените ръбове на чантата,
продупчения шал,
през който се процежда жалка плът.
Защото маските не могат да са цел.

Пътникът е шансът на слепците
- да ги изведе нагоре,
сред надеждата на бялото,
уханно като ново име.
Защото пътят е един
и вярва, че го е предсказал вече.

Но не знае, че това е епизод
от старо летоброене
преди следващата нова ера.