автор: nikoi

Едно замислено дете
обхваща със ръце колене,
играе си наум във мен,
наум рисува слънце в мене,
наум чете сериозни книги,
на глас мълчи, с душа крещи.
Чертае дама с керемида
и вижда с моите очи.
Едно учудено дете
с врабчетата говори тихо,
сънува брегове във мен,
които с цветове го викат,
сънува стъклени гори
и трепкащи пейзажи в бяло.
Дели вселената на три -
на край, на детство, на начало.
Не знае дума "кръговрат".
За него няма повторимост -
измисля всяка сутрин свят.
Едно дете се смее в рими.
Едно замислено дете
от делниците се отрича,
а в празника намира теб.
И като празник те обича.
Едно учудено дете
те гали с малкото си пръстче.
А възрастните?!? Нека те
колкото искат да се мръщят.
И нека да го сочат с пръст!
Това съвсем не го тревожи -
започва морски шах със кръст
и чака кръгчето да сложиш.