автор: datchko-metodiev

Днес повече от вчера
искам да знам какво съм,
кое от всевъзможните неща,
всички накуп ли, по едно, по малко,
от няколко по колко и защо...

Стар мъж, животно, камък, птица,
листо шумливо, лекичко перце...

Какво съм, Дявол да ме вземе ?!
Огромно каменно сърце.

Станах ли,
друг ли ме направи,
"хората", "милата родина",
"средата", знанието ми, Страхът ?

Ако е Бог,
може да е замислил нещо,
някаква цел, да съм потребен,
не оправдания, път да намеря,
човек съм,
Неговите са незнайни.

Тук ме е пратил, трябва да живея,
не Му е работа да ме убива щом поискам.
Молитвата ми ще е друга,
за сила някак да устискам.

Животът е подарък, не се връща
както негодна стока на пазаря.

Ще бягам, без да се обръщам,
от днешното си Аз,
безбройнолико
старо.