автор: x_ahav

Къде живеят тъжните ти думи
и стига ли да те гадая есенно,
защото ми е пълно от предчувствия.
И теб ли ей така ще те пропусна
и ще се взирам в някакви галактики.
Омръзва ми от ъгловати лакти,
от думи за сбогуване, от чакане,
от стихове, с които си превързвам
във тъмното на себе си душата.
Къде разказват твоите мълчания
на приливите притчи за пустините.
Вървя към себе си и бавно те настигам,
и много искам да ти кажа нещо,
което се люлее във кръвта ми.
Понякога завоите са стръмни
и хуквам нанадолу от върха си,
небето пада, преобръща облаците,
дърветата почти достигат Господ
и знам, че те живея, но наопаки...
Къде живеят тъжните ти думи
и може ли за малко да остана,
преди да се удавя в есента си
и да се върна към началото.