Безлюден плаж, лек плясък на вълна,
морето гали тръпнещия пясък...
В възторг от идещата светлина
раздира гларус тишината с крясък.
Настъпващия пурпур на деня
в миг палавниците звезди закрива,
омайната чаровница луна
бледнееща за погледа заспива.
Небето засиява в зарево,
с магията на изгрева лудува,
изпълнено със трепет и разкош
над хоризонта слънцето изплува.
И тъй нощта обляна в светлини
с една вълшебна роба се покрива
и утрото понесло ведрина
във пелена от злато се разлива
9.09.2005г.