автор: shemet

Утварям дзъркелите тая дзаран,
свето преТ мен се мерджелей...
Не види ми сЪ ного арен,
ала требе пак да сЪ живей!

Разтривам чичките си гуреливи,
премигвам куту на парцал...
Дали пък днес ще сме щастливи,
щото ного нещо взел, пък малко дал!

Жената мляска нещо у съньо,
присънва й се белким плажо..
А я блъснах се на времето в зидо
и сигур плажа нема да намажа..

Ентересно се живяло некой казвал,
ф таквиз менящи времена...
Я па викам, че наказал
Господ ни е нас сега.

Щото ако бяхме ние хора,
тези дето обещаваха ни меТ -
бихме зашамарили отгоре
и по списък и по реТ!

Казвал Пенчо, че били сме мърша,
после на ботуша фитнал...
Я па тука май ще свърша
ного хорица обикнал!