автор: trite_gaidi

Ристю, викам,
нъл замина,
зер, чи и устана,
нека си сиди ф чужбина,
ас ризил да фана.
Тука момък ма задява,
баш ши ма цилива,
ма нали съм у мурала,
ни съм пудатлива.
Вика «Либе ща уткрадна,
ем на кон ща кача»,
викам «Убуу ша ма земиш,
ма пудир дан плачиш.»
Ниту страф гу фана, сестро,
ниту са уплаши,
ептен ръгна ми приз двори,
викам, тос ш`ма качи.
С менци гату на чюшмята
си вудъ наливам,
се ша гледа да ги бикни,
чи да ма залива.
И пудире ма раздява,
белким да исъхна,
питаш ли ма кък, мър сестро,
са сиди бис фуста.
Подир менци ми занеси,
дусами уграда,
вика, вътре ная да флизам,
чи дан та награба.
Баш тугас ми са дуиска,
вътре да ми флези,
ама викам срам ши доди,
слънци кат излези,
кат ма види цялу селу -
рошава, усмяна,
коту и да кажа, сестро,
се ш`съм ниразбрана.