автор: starec

Хей ти, щуро знамение мое,
защо още стоиш на прага?
Виж, създадох за тебе Троя
и дървен кон за моя отплата.
Как ще избягаш? Няма да можеш
даже щом стана свещ панихидна;
имаш издайница - бялата кожа,
накрай вселената ще я настигна.
А щом душата в пъкъл заслиза,
ще яхна времето в звездна кушия
и за богиня от плазмата риза
аз, безтелестният, ще ти ушия.