Към дома ти следи.
Аз при теб отдавна не бях се завръщал.
Под следите снега ,сякаш срамно гори,
под следите снега се свива и плаче,
от болка пищи и в конвулсии се мята,
тези чужди следи претворяват се в ято
черни птици и над прага се вият ,и грачат.
Към дома ти следи.А прозореца свети,
а пердето виновно се спуска,
да прикрие греха на два силуета
сплели тела на края на дирята дръзка.
Към дома ти следи .Четири стъпки човешки,
като остри стрели към вратата ти право се впиват.
Четири мъжки любовни следи...
...ала мойте край прага завиват!