Камбанен звън, брутална нощ,
букетче овехтели маргаритки
в изваяна кристална ваза
И русо-перлена коса,
а може би пък снежно-бяла,
обрамчила лице безлично бледо,
Чери изопнати, невиждащ поглед,
очи прозрачно сини, чак до невъзможност,
безкръвни устни, сливащи се с кожата
и зъби, стиснати до болка.
Една ръка, положена немощно,
върху покривка със канелен цвят
и чист като девица лист хартия,
със думичка единствена на него.
Една сълза попаднала на листа,
размазано мастило черно,
жестока думичка една на този лист,
жестоко "Сбогом" - тъжно и последно.