автор: vran_gran

Без мощ за досег погледът ми гасне
в покоя, който нищо не очаква,
случаен лик изникне в мрачовата,
гледецът ми със сенките се срастне -
и сляпа пустош вечно ми натяква,
че твоят верен образ е Оттатък.

Знам, твоят верен образ е Оттатък,-
смразени бдят беззрачни кръгозори
да грейне странна личба над звездите.
И вместо нея синват се ятата
на мъртъв сън, безсилен да отвори
в мен вратнята незрима на мечтите.