автор: nadana

Разплакан, есенният вятър
пилее нечии коси,
уплашени разбягват се листата
и блъскат се във нечии очи,
от локва подир локва жадно пият
подметките под нечии крака,
а нечии ръце се вдигат
да махнат кичур паднала коса.
Аз свивам пръстите си,за да уловя мига,
но времето изтича между стиснатите длани,
но знам все някъде, все някога ще спра,
една самотна пейка чака слабостта ми.