Панаир е
тази ни любов.
Не е навреме,
но така се срастваме
със лудостта й,
че светът по детски се завърта.
Свят ми се завива,
яхам кончета.
Въртележката не спира.
Без билети е
смяната на ниско със високо.
Качва се сърцето ми
във гърлото,
после слиза
някъде във корените.
Спрете колелото! -
вика някой
от скучаещите сеирджии.
Панаир е
тази ни любов.
Виж,
по сергиите
са забучени на клечки
всички ябълки.
Не сме в рая.
Затова и няма да ни гонят.
Дървени са всъщност
тези кончета,
музиката е латерна някаква.
Преповтаряме ли се
или е като никога?
Знам си цирка.
Клоунът обаче днес е в болничен.
Панаир е
тази ни любов.
Дали ще скочи
без спасително въже ?
Да онемее публиката.
Слизам доброволно
от върха си,
за да се намерим
във подножието.
Толкова са отънели кожите ни,
че почти
си виждаме душите.
Панаир е
тази ни любов.
Товарят дните
люлките.
Площадът опустява...
После...
после ще е никакво...
До тогава!