Още те виждам и чувам.
Шеташ в ума ми
С бавните стъпки
И пъстрия стар пеньоар
С фибичка
пак отляво,
в косите от сиво сребро
Светиш с усмивката
Дето топло огряваше
моите припряни сутрини.
Вещо замесваш
Тесто
Баклави
Козунаци
Внуци
Правнуци...
Скрити сълзи
и насила усмивки
дни в самота
Сериали без край
С малките куки
Заплиташе дните ни
Чувам как тракат зарове
На табла ли играеш пак сама?
Виждам
Спокойните ти очи
А гласът ти
Още ми сподиря мислите
Твоята чаша още стои
Чака онзи чай от липа
Липсваш ми, бабо. Знаеш всички рецепти.
Вярваш на карти и сънища, не вярваш на хора.
Клатиш неволно глава, тъжно ме гледаш... къде си сега?