автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)

Сфера на балансирането



Разговарям с Джиги по телефона, а душата й се блъска в моята - ликува и бяга, задушава се от благодарност и се чувства несигурна от липса на опит. Предпочита да се скрие в обясненията, където се чувства сравнително по-сигурна:
-Жадувам за отнешения без задръжки, защото свободата е най-голямата отговорност, а приятелството е преди всичко поемане на отговорност - казва тя задъхано и бърза да спре, сякаш е казала повече, отколкото е искала. - В литературните си изяви това състояние ми харесва да го представям като полет на волна птица.
-Да! - отзовавам се аз, а мисълта ми обхожда сложните полета на човешките отношения.-Това е цялостно отношение, в което рационалността, емоционалността, волята са хармонично балансирани. Но тук има и една особеност, на която искам да обърнеш внимание. Става въпрос за такова балансиране, при което тези компоненти, като ядро на психиката, се балансират между нас в онази дейност, която вършим заедно…И веднага, дейността ни трябва да виждаш като изградена от редица страни като: ансамбъла на способностите ни да възпроизвеждаме емоциите си на високия етаж на възхищението, но това възпроизводство е и потребност, която изисква да бъде задоволявана, за да не премине в екзалтация, хармонизирано общуване, преструктуриращо отношенията ни и в семейството, и в общността, а всичко това изгражда съдържанието на рационалната парадигма, която е само една от страните на интелекта.
-Когато говориш за балансиране на тези структури, ти стоиш на позициите на психологията и модерната психотерапия, но прокарваш и философската си гледна точка, чрез която по-добре се изразява цялостта. С теб сме на етапа на урока на истината, когато открояваме искрения си стремеж един към сдруг и това е текущата природа на емоцията, която ни залива на този етап…Страхотно е да чувстваш, че управляваш разтежа си, защото именно чрез него се съотнасям към теб, това ми влияе върху промяна на характера на отношенията ми и с останалия свят…О, Мо…
-И с мен е така! Всеки от нас има свой самостоятелен свят, а с теб изграждаме нов, общ свят, изтъкан от невинност и всичко това ми се вижда невероятно, но е напълно реално, защото всичко това се превръща и в наша сила за отношението ни към света, а и към себе си. Тази саморефлективност може да се улови като субективна реалност за всеки от нас.
-Съгласна съм с теб, че гносеологизирането на житейската проблематика е опасна едностранчивост, която изпразва от съдържание общуването…Мо, чувствам топлината ти…
-Опасността от прекаленото използване на думите се проявява в това, че топлотата на тъждеството между партньорите изчезва и те се преживяват само и единствено чрез различието, което неминуемо избуява като негативизъм…Топлината, която чувстваш, че ти давам е твоя собствена топлина, но създадена от двамата…При теб емоцията продължава да е разбалансирана във връзката й с волята…
-В такъв случай, моля те, чрез средствата на поезията, да очертаеш актуалното сътояние на нашето отношение, което ще бъде своеобразно изходно начало за развитие на съдържанието на този екзистенциален роман, както ти определяш тази книга.
-Предложението ти е уместно, разбирам го и няма да го коментирам, макар че би било добре за разкриване на цялото му значение. Вместо това с един поетичен текст ще фиксирам изходното състояние на нашето отношение, което сме започнали да превръщаме в хоризонт на собствената ни свобода.


Изпращам ти емоцията чрез стих


Думите,
радостта
и желанието ми
да съм с теб
текат
в пълноводната река
на даването,
за да завоювам
и правото на вземането,
които са две страни на един процес,
а той се преживява
по един и същ начин
от давамата,
защото съпреживяването
е въздухът на съществуването
и с теб,
но един чрез друг,
сме части от тази цялост,
която създаваме
като наша рожба…
Заедно с теб
преживявам
плахата ти нерешителност,
изтъкана
от изстрадан копнеж за близост.
Заедно с теб
преживявам
напрегнатото ти неразбиране,
решило да ми обясни
волята си за любов.
Заедно с теб
преживявам
тръпнещата ти в спомени емоционалнст,
спокойна
за запазената невинност.
Такова е крехкото стебло
на нашата интелектуална общност,
чрез която потегляме,
за да я възпроизвеждаме…


-О, Мо… Чувствам в гърдите си как блика благодарност - и към теб, и към целия свят…задушава ме…Благодаря ти! Предлагам ти този текст да не го коментираме публично, но се възхищавам на прецизността, с която описваш моята индивидуалност…Вълнуващо е да се чувствам като част от теб, като част от света, в който живея…Преди не беше така…Стимулиращо е…Искам да те прегърна в изблик на радост и на благодарност… Колко си бил прав, когато си ми казвал същите думи…



Решение на проблема


-Незрелостта на нашите отношения - започвам аз и чувствам как отегчението ме дърпа, за да ми напомни да бъда по-кратък - може да се разглежда като наличие и на дисбаланс в тях, което направо си е екзистенциална проблемна ситуация…
-Съгласна съм с теб! - мило се тзова Джиги.-Сега е моментът, когато акцентът трябва да поставим върху възхищението си един към друг и паралелно да развиваме практическия процес, който пък, за нас, е в сферата на създаване на интелектуални продукти
-Така ние се движим в познати граници, които разширяваме постепенно, а така постигаме и своя индивиуален разтеж.
-Виртуалността дава неограничени възможности за интелектуално общуване - така, както ти го разбираш и както го обясни вече. В същото време, тя следва да се допълва от така наречените в психотерапията "преноси", за да не се провалят постиганите резултати.
-Аз те разбирам - казвам бързо - но тук ще направя едно пояснение за читателите.-Ако аз имам за партньор девойка, която има очаквания да се омъжи, то тя може да влезе в такава процедура ако вече е направила своя избор и може да пренесе чувствата си върху своя избраник.
-В това отношение твоята процедура е много по-коректна Мо, отколкото школата на такъв психотерапевт, какъвто е, да кажем, Морган Пек.
-В тази насока и с теб не всичко сме си изяснили…- казвам коректно, но Джиги ми дава да разбера, че при нас нещата са ясни. - Доволен съм, че позицията ни е съдържателна: когато се "прегръщаме" и "целуваме" ние си даваме възможността да достигаме до собствената си емоционалност, но също така, задълбочаваме доверието си един към друг като механизъм на съпреживяването.
-В много семейства, когато различието вземе връх и думите елиминират интимността на тъждеството, настъпват промени, които се преживяват като страдание от съпрузите. Това ъсстояние се превръща във възел на колизия, която показва необходимостта от възстановяване на тъждеството и път за това е приятелството, което ти използваш като инструмент, на провежданата от теб терапия.
-Да, с теб говорим за определен тип отношения, които аз наричам "безпроблемни", защото възникващите противоречия се разрешават своевременно още с възникването им.
-Начинът, по който ти разглеждаш приятелството - започна Джиги тактично - е изключително категоричен и ангажиращ, и не съвпада с традиционното му разбиране…
-Загубването на любовта слага край на семейството, а приятелството е своеобразен модел, който го връща към живот, ако в него има все още потенциал.
-Разбирам те напълно и затова вървим заедно…Приятелството като модел, аз го разбирам като своеобразна социална реализация и тогава връзката "любов - приятелство" става по-лесна за разбиране. В тази връзка искам да те попитам нещо.
-Да! - отзовах се почти автоматично.
-Поетичният текст, в който описа моментното сътояние на отношенията ни е изцяло рационален и аз зная, че ти такива текстове рядко създаваш…
-Разбирам - казах спокойно. - Ти искаш да изразя и сътоянието на емоцията, която сме успели да създадем.
-Да! - каза кратко Джиги и лека руменина заля страните й.
-Добре, мила! Ритъмът не е просто поетичен атрибут. Ти познаваш книгата ми за Чинг Хай, в която анализирам текстове на Памела Милър и установявам, че те не дават отговор за същността на учението, което издигат, н посочват, че тайната се дава на ученика при лична среща с Учителя. Е, става въпрос именно за ритъма, който може да бъде остиган и чрез поетичните текстове. А ти искаш от мен да покажа нашата емоция в актуалния й вид чрез мярата на ритъма, който сме постигнали. Ще опитам…Чуй!


Избрахме възхищението с тебе
за наше тъждество
и таз емоция - наше бебе,
в дъга изплитаме - на тържество.
Любящите души - щастливи,
познават онзи екзистенциален миг,
в който си остават приветливи,
поглъщайки отдаденото с вик.
Копнежът в тебе доминира,
отвеждайки те в утрешния ден,
но там любов не се намира -
затуй потегляш и навлизаш в мен,
а там, самата в озарение,
до себе си достигаш, щедра
и, черпеща от бликащото вдъхновение,
в душата ми си само ведра.

-Благодаря ти, Мо! Успял си да се докоснеш до твърде интимни моменти на крехките ни все още отношения, представени, някак си, между редовете…
(Следва)