Как искам да ти кажа всичко -
без думи, само със мълчание.
Когато ме погледнеш във очите,
да видиш грозните ми рани,
да видиш кървавите дрипи
от мойте кръстове и барикади,
самоосъден и самоизгарящ се
на кладата от моите тетрадки.
Да видиш стаята ми - пълна с демони,
приятелите ми - възкръсващи покойници,
и там на масата, с перо в ръката -
най-страшният от мойте двойници.
И знам, че безвъзвратно ще си тръгнеш,
ще тичаш в тишина неимоверна -
когато във дома си се завърнеш,
ти ще го чуеш в тъмнината черна.
Там ще те чака той - гласът ми,
самотният и мрачен скитник,
преминал през врати и разстояния,
понесъл ужаса на мойте викове.
Тогава ще се видиш в огледалото -
запушила с ръце ушите си,
и мойте думи премълчани
ще бликнат от зелените ти ириси.