Да ми блестиш през стъклата,
да се преобличаш във лято,
да ме рисуваш с небрежност
във ветровете от нежност,
да ме настигаш в простора,
да ми изтриваш умората,
да разпиляваш в косите ми
облаци пълни със истини,
да ме топиш в цветовете
на всички твои дървета,
за да съм есенно-весела
и с усмивка... на кестени.