Липсваш ми. Безразборни секунди
се оттичат по празните чаши.
И се ронят в кълбета от смях
натрошени сълзи. Сякаш плача
после в кълнове страх избуявам.
като жито, родено от пепел.
Стрита в празното. То застъклява
на талази дъха ми. Отеквам.
Скърца в тихото вчерашен шепот.
и хриптя- звук, остърган от глас.
А крещи ми се. Крясък по ехото.
И набождам си думите. В късчета аз.
Като ноти.
Ти чу ли ги?