автор: ruslina

А ти си мислиш, че объркано се връщам,
изгубила посоката на вчерашните бягства,
подгонена от ветровете на непостоянната си същност,
към изначалието на любов, с която съм се срастнала.

А аз разбирам /Господи, за кой ли път!/,
че ти си омагьосаният тайнствен остров,
от който няма тръгване. Обречено край теб кръжат
и гневните ми бунтове, и женското покорство.

И няма давност за неумолимата присъда
да ти принадлежа с най-светлото у мен,
да си ми вечният олтар, крило на птица да ти бъда,
гръбнак железен, когато се почувстваш повален.

И нека думите се стичат в дълбините
иа неизбежната ти бездна от съмнения.
Невидима навярно и ще си остане за очите
любимата ми карма да съм твоя по рождение!