автор: regulus

С дозирано усилие пироните забивам
И пръстите си пазя с похвати най-различни.
Понякога над чашата се лъжа, че разбирам
С ума си кой какъв е и кой кого обича!

На лов за милосърдие, в утайката кафяна
Се взирам късогледо. Макар и символични,
Напразните ми опити за някаква промяна
В присъдите небесни изглеждат ми епични.

С каноните на кармата умело се погаждам
И в празните животи се пазя от кумири!..
Настъпи вече времето отново да се раждам -
Пред портите ми ангел с тръбата медна свири!

Самото песнопение струи меланхолично,
Рефренът ме унася, звучащ един и същи...
И, жалейки пироните, с ръка мазохистична,
Размазвам в гневен удар невинните си пръсти.

За древното страдание безумно протестирам!
Жените само знаят, как някак си, мистично,
За бъдния отвъден съд аз знам! Аз подозирам!..
И в опит за молитва смирявам се двулично!

Притихнали, животните ме гледат ужасени -
Замахвайки с чука си, полепнал в слюнка гъста
От честото изплюване по дланите червени,
Почти с любов забивам пироните на Кръста!..