Навярно някой ден ще съжалявам,
че потънах влюбен в твоите очи,
че безумно исках да ги притежавам
и удавих се в бисерни сълзи.
Навярно някой ден ще се разкайвам,
че от устните тъй лесно бях пленен,
че целувката роди у мене жажда
и угаснах,от страстта изпепелен.
Навярно някой ден ще се проклинам,
че поисках на душата да съм Бог,
че й дадох свобода за късче обич,
и за късче обич станах неин роб.
Навярно някой ден ще си отида
към нов живот мечти ще устремя,
но пак очите ясни ще подиря
и пак в сълзите бистри ще заспя