автор: fea

В синеоки зеници огледах се,
сгушен и свит Света там видях.
Трептеше, изгаряше в думи,
в пламък последен блестеше.
Тихо обхождаше календарните друми
в почти безконечен и скучен сериал.
Светът се загубваше, молеше обич,
побрал се изцяло във крайчеца взор.
"Просто е Есен" - мълвяха поетите,
поглеждайки в тъжните сини очи.
А Светът "Просто" мълчеше си,
в непонятност, тъга и погром.
Необятно, онези очи се затвориха
в обещание нежно за нов, по-друг Дом.
Нито сълза не отрониха...
Скриха Света и завиха кръгом.