Онова пулсиращо доволство
между захарните планини
оттатък езерото на нощта
се притаява надълбоко
без посока
без очакване
без край
чакам да се приземиш
посрещам приливите зачервени
и стърчащите мълчащи кули
стъклено усещане
капучиново на вкус
страшно за непораснали деца
болезнено за недокоснатото
оазис му е името
градина на насладите
нестихващи опънати платна
се врязват в мекото небе
песента на откъснатия стон
догонва бързащия влак
за да се качи по-високо
от пукащите напълнели облаци
Задъхвам се да обещая
че няма да се разлея