Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Adenium
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14036

Онлайн са:
Анонимни: 719
ХуЛитери: 0
Всичко: 719

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕписто 29 - Ден на бюргерската правилност
раздел: Други ...
автор: eshach

Мила моя,

Вече половин час от началото на новия ден. И аз едва сега открих, че съм направил поредната грешка с теб.
Заслепен /от какво ли?/ не съм забелязал, че последното ти писъмце има аташиран файл, който всъщност съдържа истинското ти послание, в това число и обяснението на мълчанието ти. Прости ми, не е небрежност, просто толкова много исках да ти разкажа поне една от историите, които се роят в мен, че не съм видял очевидното.

Пак егоцентризъм, нали така? Но все едно, ти отново ми напомняш неизбежността да изтрезнееш и да избереш разумното. Сега вече смятам, че съм длъжен съвсем определено да ти кажа - дори когато съм напълно трезвен, моята разумност е кьор-кютук пияна. Когато усетя, че започва да изтрезнява и да я мъчи махмурлук, гледам аз да ударя една ракия. Така че с нея поддържаме равновесие, взаимно се крепим на онази граница, която ми гарантира, че нямам нищо общо с еснафската общоприетост, бюргерската правилност и фарисейския морал. А кое ще избереш ти си е само твоя работа, в която аз не участвам дори със съвет. Когато човек не желае да се буди с усмивка, ще трябва да избере друго, с което да се буди. Но то няма да е усмивка.

Що се отнася до пожеланието ти да бъда - аз съм. Често много ми е мъчно, че ме има и че толкова много хора съжаляват за това, някои дори страдат. Само че точно сега с нищо не мога да им помогна - имам още работа тук. Когато я свърша - моля. Но това решава само Всевишният дон Карабас Барабас, в зависимост от това дали му духа на кръста, дали му стинат кокалите, дали му гори камината и дали има дърва за огрев - когато свършват, първата му мисъл е именно мен да хвърли в жаравата, защото всички упражнения на татко Карло с боите не могат да скрият това, че ме е издялал от дърво, и при това доста несръчно. А дали ще има някоя Малвина с коси от незабравки да рони крокодилски сълзи в същата тази жарава докато свърши резервоарчето в синята и главица, в която при това няма нищо друго - на мен не ми става ни по-топло, ни по-студено, което си е направо удивително, след като говорим за жарава. Не искам от тези ми думи да правиш погрешното заключение, че са ми безразлични сълзите на Малвина - не е така, те всъщност са единствените скъпоценности, които истински ценя и всъщност единствените, които истински притежавам. За кратко, наистина - само докато капнат с къс шепот в жаравата, в която съм се превърнал...

Харесва ми, че цитираш Хамлет. Вероятно се досещаш, че в цялата трагедия мой любим герой е Йорик, както очевидно и на принца датски, който само с него говори относително смислено, след като изчопли пръстта от очните му кухини, като че ли това има някакво значение. Е, чувствам се по подобен начин - ти продължаваш да чоплиш пръстта от очите ми, подбираш ми гледна точка, различен диоптър и цветова гама, та дано да видя очевидното, което знаеш, че съм видял вече. Досещаш ли се например защо дотук не си направила нищо против волята си? Ами защото аз не съм искал да правиш каквото и да било против волята си. Както няма и да поискам. Защото ако насиля твоята воля - ще рухне моята. Не обратното. Това, въпреки вторичните ми полови белези, не е моят начин да се утвърждавам - като руша самочувствието и себеуважението на другите...

А целувката помня. И я съжалявам - ще продължи да трепти в небитието и постепенно ще стине и изчезва, като всичко, което е могло да живее, но не е успяло да се роди.

Ето ти и една виртуална целувка, което е пълна безсмислица, но тази е особена, защото има невероятния шанс да бъде последната ни целувка, ако ти все пак не решиш да ми звъннеш съвсем неразумно и против волята си, та да имаме късмет да наставим online-общуването си с нещо по-топло, по-желано и по-истинско, и при това - напълно неправилно.


Публикувано от aurora на 21.10.2005 @ 16:59:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   eshach

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.71
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.01.2023 год. / 06:20:21 часа

добави твой текст
"Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от DamaKupa на 24.10.2005 @ 12:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Виждам тъга която те кара да се връщаш там където не ти става нито по - топло нито по- студено в тези редове:". Досещаш ли се например защо дотук не си направила нищо против волята си? Ами защото аз не съм искал да правиш каквото и да било против волята си. Както няма и да поискам. Защото ако насиля твоята воля - ще рухне моята. Не обратното."
И все пак това е писмо в началото на НОВ ДЕН, в което има и надежда:"Да имаме късмет да наставим online-общуването си с нещо по-топло, по-желано и по-истинско, и при това – напълно неправилно"



Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Eshach (eshach@abv.bg) на 25.10.2005 @ 23:15:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Няма по-ярко от осъществяването на общото желание...

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от DamaKupa на 21.10.2005 @ 17:34:04
(Профил | Изпрати бележка)
Протягам ръката си с червена ръкавица за поздрав!:)

Бъде жив и здрав и продължавай да ни радваш!

Тия стихии дето бушуват в теб, нека още дълго да не намират покой !


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 17:51:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
По-желано проклятие не съм получавал! Благодаря!

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от DamaKupa на 21.10.2005 @ 18:07:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ще има още, но времето днес не ми стигна!

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 18:10:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Да ти стигне времето май означава да си доволен от бъдещето си?

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 21.10.2005 @ 17:54:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
... ти така ми заседна, а няма кой да ми направи трахеотомия...


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 18:11:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
И на себе си съм заседнал, ако с това признание ти помагам...

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от copie на 21.10.2005 @ 18:25:25
(Профил | Изпрати бележка)
:)) истина е, имаш още работа тука!


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 20:59:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Знам, и е добре, че ми помагаш.

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от copie на 21.10.2005 @ 21:27:34
(Профил | Изпрати бележка)
:) щом е така - се радвам :))
Тук съм.

]


Re: Еписто 29 - Ден на бюргерската правилност
от lo на 21.10.2005 @ 21:14:32
(Профил | Изпрати бележка)
странно е
много е странно, аз също си мислих тези дни за малвина, момичето със сините коси..
разказвачо, не спирай да разказваш..можеш го!