автор: aragon

вървя с ръце в джоба и съскам против всичко
забележете в джоба, а не в джобовете
интересно е когато гърми трещи вилнее
облаците се стоварват в сряда и природата
съсипва крехкостта на събитията
нямам пред кого да се изповядам и ми е самотно
съсипаните клони се пукат в crescendo
оттам и нашата сраснала се прегръдка
се разпарчетява на безброй дупки

въвря и във вените ми се излива страх
започвам да копирам походката ти
липсваш
една прозявка се извива в устата ми като
недолюбено коте по време на сутрешно протягане
улици
аз студувам
ако ме удари светкавица ще ослепея
какво ти е? защо потъмне
остави ме отдръпни тия питащи колове забити в мен
нещата не се оправят