автор: alisa

Сбогом, ловецо! - му рекла Червената шапка.
Писна ми много от всичко да ме спасяват.
Искам вълка, той поне не се прави, че плаче.
Ако яде - ме изяжда, не ме продава.

Сбогом, ловецо! Върви си да търсиш невинни.
Ние, виновните - вълците все са ни яли.
Явно не знаеш, че всичките вълчи любими
ако обичат след него - обичат ялово.

Сбогом, ловецо! Не плача за вълчата кожа.
Плача, защото се влюбих във нрава му.
Плача, защото сега и да искам не може
да си го върна и пак да се прави на баба ми.

Сбогом, ловецо! Отдавна излязох от приказката.
Спят във сърцето ми неродени вълчета.
Ако го срещнеш, кажи му, че зверски го искам,
и че го чакам, защото е вълчи петък.