автор: Marta

Есента е метнала серкмета
и лови си закъснели птици,
скоро хулиганите - дървета
ще се жертват, ще са рицари.
Ще отстъпят всичкото си слънце,
даже вятърът си и зеленото,
за да може зимата да гръмне
в мен оркестрово, във вените,
за да може да прекомпозира
цялата ми осълзена лятна вяра
в океан в аквариума на всемира,
в океан смарагдов, в надпревара
с рибите в него ще се раждат,

ще се смеят,
ще се стрелкат пролети.

Слънчев вятърко зелен, не спирай,
сътворявай океани, моля те.