автор: aia

Прости ми, Пътнико, не мога да те променя
Промяната... Отколе е заложена
Не знам дали и дързост е проблясъкът
Повярвай,
ти владееш и скрижалите, и жезъла
И твои са и Истината, и Заблудите
И само твоя трябва да е волята...
Да, вероятно,
дързост е проблясъкът

Аз?
Може да съм извор в ден-убиец,
от който да отпиеш миг-пречистване,
и който да разкваси жадните ти устни,
а после - с нежен ромон да те упои
А може
да съм сянката на тъжната върба,
безмълвно плачеща над бързия поток
по бистрата, изтичаща вода,
която до безумие обича, но не спира
Не знам...

Да, може да съм
и въжето над раззиналата бездна,
която сътвори,
отричайки Летенето над пропасти
И много са съмненията,
но не пълнят бездната...
...и вероятно, дързост е проблясъкът

Аз мога да ти бъда също път,
един от многото, които в теб кръстосват се,
а после, може би,
потъват във мъглите на отминалото
А може би да съм Пътеката,
с която да намериш... още себе си
Не знам...

Сега съм вятър, полъх на отлитащото време
Разрошвам само с мисъл мисълта ти
и в сънните си пориви ще ме усетиш...
Не се събуждай, няма да ме има
Побързай, Пътнико, Луната ще те води
... и Сърцето...
А утре,
утре, може би,
ще преоткриеш Изгрев

Да, дързост е проблясъкът!