автор: x_ahav

Няма как да забравя
за малките бягства от себе си.
Някъде,
дето светът си събличаше дрехата,
ти ме очакваше есенно.
Беше уютно небето,
защото седяхме на облаци.
Господи,
колко звезди апликирах,
когато си палех цигарите.
Светеха дланите ти.
Малко съм чакал,
но много неща ме дочакаха.
Беше ме страх,
че единствено с теб
се разминах...
Много невинно
и много старателно
с теб се убивахме.
Бавно,
но сигурно.
Само човеците могат
така да си вярват.
Моите бягства...
Всяко завръщане после
горчеше от мисли.
После -
те исках.
Винаги исках,
когато те нямаше вече...
Днес
май е петък
и изобщо не зная къде си.
Мразя адреси,
но точно сега се заравям
в адресната книга на любовта си.
Нещо задраскано
с лека ръка,
нещо поправяно,
нещо, откъснато с цял епизод
от живота ми...
Липсваш ми много
и толкова, колкото.
Липсваш така осезателно,
че се опомням...